УХАНИЕТО ТВОЕ...
Уханието твое на пустиня,
опива ме със сладост необятна...
Аз вдишвам го като светиня,
неистова до крайност - всеобхватна.
Очите ти със цвят на златен пясък,
прозират там, във дълбините мои...
Прелитат като птици с нежен крясък,
повяват с трепет те крилата свои...
И тръгвам с тях към нищото, далечното,
защото знам, че там ще те открия...
В сиянието на зората, вечното...
нетленната ти същност да разкрия.
Аз необятната ти обич да превзема,
във дива нежност да те облека...
с любов да те окича, най-неземна,
във вярност вечна да се обрека!
И мой да си, а аз пък да съм твоя,
да сътворим едно бездънно цяло,
в мислите ми нощни и в покоя
любовта ни да е само... в бяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
