Jun 11, 2007, 5:28 PM

УХАНИЕТО ТВОЕ...

  Poetry
958 0 16
 

Уханието твое на пустиня,

опива ме със сладост необятна...

Аз вдишвам го като светиня,

неистова до крайност - всеобхватна.

Очите ти със цвят на златен пясък,

прозират там, във дълбините мои...

Прелитат като птици с нежен крясък,

повяват с трепет те крилата свои...

И тръгвам с тях към нищото, далечното,

защото знам, че там ще те открия...

В сиянието на зората, вечното...

нетленната ти същност да разкрия.

Аз необятната ти обич да превзема,

във дива нежност да те облека...

с любов да те окича, най-неземна,

във вярност вечна да се обрека!

И мой да си, а аз пък да съм твоя,

да сътворим едно бездънно цяло,

в мислите ми нощни и в покоя

любовта ни да е само... в бяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...