severianin (Валентин Чернев)
417 677
19.05.2012 г., 1:28 ч.

Уж... 

  Поезия
608 0 9

УЖ...

 

      “И свечерява. И не свечерява.”

                    Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”

 

И пада мрак.

А всъщност просветлява.

И свършва ден.

А всъщност ден кълни.

Залязват уж, а виждам, че изгряват

слънца над мен и сребърни луни.

И съмва горе.

А не съмва в мене.

Уж слиза тишина, а тътне гръм.

Живеем. А сме всъщност неродени.

И съм сред тишината.

И не съм.

 

И уж ме има.

А съм вече спомен.

Усмихвам се – гримаса сива скръб.

Уж горе небосводът е огромен,

а облакът лежи на моя гръб.

И крача уж.

А всъщност не се движа.

Почивам. А съм все по-уморен.

Пристига празник. А ми носи грижа

започващият уж, но свършващ ден.

 

И свечерява – някъде нататък.

Уж пада мрак, а пари слънчев пек.

Живеем век, от кратък миг по-кратък,

а помним миг със дължина на век.

И здрач припада. И не пада здрачът.

Но иде нощ, дълбока като грях.

Към нея крача бавно. И не крача.

 

Живях ли, не живях ли?

Уж живях...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??