УЖ...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява.
И свършва ден.
А всъщност ден кълни.
Залязват уж, а виждам, че изгряват
слънца над мен и сребърни луни.
И съмва горе.
А не съмва в мене.
Уж слиза тишина, а тътне гръм. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up