Уж е празно, а тежи

7.04.2011 г., 20:46 ч.

Поезия

571 0 0

В отпуска го пуснах да излезе

от любов и радости, от болки и лъжи,

дълбоко в мене да се скрие, да изчезне,

уж празно е сърцето ми, а ми тежи.

Нищото оковите си сложи

не на ръцете ми, а на душата,

закони с нови заповеди то наложи -

предадох се. Отпуснах се. Апатия!

И следвам вече правилата -

подвластна уставите му научих

и нова - пуста съм, а миналата

в снимките от някога заключих.

Изтрих усмивките и блясъка

от лешниковите очи, сега изстинали.

Отеква някъде далече крясъкът

на всички чувства вече преотминали.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.