Уж е празно, а тежи
690
0
0
В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи, дълбоко в мене да се скрие, да изчезне, уж празно е сърцето ми, а ми тежи.Нищото оковите си сложи не на ръцете ми, а на душата, закони с нови заповеди то наложи - предадох се. Отпуснах се. Апатия!
И следвам вече правилата - подвластна уставите му научих и нова - пуста съм, а миналата в снимките от някога заключих.
Изтрих усмивките и блясъка от лешниковите очи, сега изстинали. Отеква някъде далече крясъкът на всички чувства вече преотминали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Момчева Всички права запазени
