Уж е празно, а тежи
689
0
0
В отпуска го пуснах да излезе
от любов и радости, от болки и лъжи, дълбоко в мене да се скрие, да изчезне, уж празно е сърцето ми, а ми тежи.Нищото оковите си сложи не на ръцете ми, а на душата, закони с нови заповеди то наложи - предадох се. Отпуснах се. Апатия!
И следвам вече правилата - подвластна уставите му научих и нова - пуста съм, а миналата в снимките от някога заключих.
Изтрих усмивките и блясъка от лешниковите очи, сега изстинали. Отеква някъде далече крясъкът на всички чувства вече преотминали.
© Таня Момчева All rights reserved.
