25.11.2022 г., 14:55 ч.

Ужасна песен 

  Поезия
230 1 2

Дали съм трън, или съм цвете,

не знам – не искам и да знам.

Отдавна Господ ме насмете

с любов на стих да се раздам.

 

Животът ми бе низ от грешки.

Но минах праведен през тях.

И римичките ми са смешни –

събрах се в тях – сълза и смях.

 

Дори в най-мрачните пространства

не съм изпадал в нервен срив.

Аз пях. И плаках. И пиянствах.

От всички живи триж по-жив.

 

Мета Авгиеви обори.

И рина злоба. Завист. Кал.

Ако това е светла орис,

и в Ада пак! – бих я живял.

 

Какво ли повече да искам?

Със себе си съм tête-à-tête.

На четири очи пред риска

и ужаса! – да съм Поет.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??