Ужасна песен
Дали съм трън, или съм цвете,
не знам – не искам и да знам.
Отдавна Господ ме насмете
с любов на стих да се раздам.
Животът ми бе низ от грешки.
Но минах праведен през тях.
И римичките ми са смешни –
събрах се в тях – сълза и смях.
Дори в най-мрачните пространства
не съм изпадал в нервен срив.
Аз пях. И плаках. И пиянствах.
От всички живи триж по-жив.
Мета Авгиеви обори.
И рина злоба. Завист. Кал.
Ако това е светла орис,
и в Ада пак! – бих я живял.
Какво ли повече да искам?
Със себе си съм tête-à-tête.
На четири очи пред риска
и ужаса! – да съм Поет.
© Валери Станков All rights reserved.
