23.08.2008 г., 20:53

Укорявам се

520 0 4

Градих ти образа с години,

сега се питам, чудовище ли сътворих.

Нрав - стоманен, а душа на дете,

така да оцелееш, не ще съумееш.

Смачкват порива ти още във зародиш,

защото ти си по-различен, неразбран.

Овца от стадото, но с вълчи нрав,

но и в глутница не можеш да живееш.

Да търсиш щастието не успяваш,

все някой ще те заблуди в гората.

Дори една надежда да таиш,

с писък се разбива във стената.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В търсене на себе си...на своето място в света..
    нито "овца" нито "вълк" какво сме тогава?
    Можем ли да намерим мястото си?
    Прекрасен стих породил в мен много въпроси
  • не тъгувай Пепи...
    прекрасен стих...много ме развълнува...с обич.
  • Дори една надежда да таиш,
    с писък се разбива във стената.

    Пепи, прегръщам те!
  • "Смачкват порива ти още във зародиш,

    защото ти си по-различен, неразбран."

    Различните са със съдбата на апостоли
    неразбирателството бяга по петите им.
    Поздрави...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...