pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3423
23.08.2008 г., 20:53 ч.

Укорявам се 

  Поезия
361 0 4

Градих ти образа с години,

сега се питам, чудовище ли сътворих.

Нрав - стоманен, а душа на дете,

така да оцелееш, не ще съумееш.

Смачкват порива ти още във зародиш,

защото ти си по-различен, неразбран.

Овца от стадото, но с вълчи нрав,

но и в глутница не можеш да живееш.

Да търсиш щастието не успяваш,

все някой ще те заблуди в гората.

Дори една надежда да таиш,

с писък се разбива във стената.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В търсене на себе си...на своето място в света..
    нито "овца" нито "вълк" какво сме тогава?
    Можем ли да намерим мястото си?
    Прекрасен стих породил в мен много въпроси
  • не тъгувай Пепи...
    прекрасен стих...много ме развълнува...с обич.
  • Дори една надежда да таиш,
    с писък се разбива във стената.

    Пепи, прегръщам те!
  • "Смачкват порива ти още във зародиш,

    защото ти си по-различен, неразбран."

    Различните са със съдбата на апостоли
    неразбирателството бяга по петите им.
    Поздрави...

Предложения
: ??:??