23 ago 2008, 20:53

Укорявам се

  Poesía
524 0 4

Градих ти образа с години,

сега се питам, чудовище ли сътворих.

Нрав - стоманен, а душа на дете,

така да оцелееш, не ще съумееш.

Смачкват порива ти още във зародиш,

защото ти си по-различен, неразбран.

Овца от стадото, но с вълчи нрав,

но и в глутница не можеш да живееш.

Да търсиш щастието не успяваш,

все някой ще те заблуди в гората.

Дори една надежда да таиш,

с писък се разбива във стената.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В търсене на себе си...на своето място в света..
    нито "овца" нито "вълк" какво сме тогава?
    Можем ли да намерим мястото си?
    Прекрасен стих породил в мен много въпроси
  • не тъгувай Пепи...
    прекрасен стих...много ме развълнува...с обич.
  • Дори една надежда да таиш,
    с писък се разбива във стената.

    Пепи, прегръщам те!
  • "Смачкват порива ти още във зародиш,

    защото ти си по-различен, неразбран."

    Различните са със съдбата на апостоли
    неразбирателството бяга по петите им.
    Поздрави...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...