23 авг. 2008 г., 20:53

Укорявам се

521 0 4

Градих ти образа с години,

сега се питам, чудовище ли сътворих.

Нрав - стоманен, а душа на дете,

така да оцелееш, не ще съумееш.

Смачкват порива ти още във зародиш,

защото ти си по-различен, неразбран.

Овца от стадото, но с вълчи нрав,

но и в глутница не можеш да живееш.

Да търсиш щастието не успяваш,

все някой ще те заблуди в гората.

Дори една надежда да таиш,

с писък се разбива във стената.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В търсене на себе си...на своето място в света..
    нито "овца" нито "вълк" какво сме тогава?
    Можем ли да намерим мястото си?
    Прекрасен стих породил в мен много въпроси
  • не тъгувай Пепи...
    прекрасен стих...много ме развълнува...с обич.
  • Дори една надежда да таиш,
    с писък се разбива във стената.

    Пепи, прегръщам те!
  • "Смачкват порива ти още във зародиш,

    защото ти си по-различен, неразбран."

    Различните са със съдбата на апостоли
    неразбирателството бяга по петите им.
    Поздрави...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....