Градих ти образа с години,
сега се питам, чудовище ли сътворих.
Нрав - стоманен, а душа на дете,
така да оцелееш, не ще съумееш.
Смачкват порива ти още във зародиш,
защото ти си по-различен, неразбран.
Овца от стадото, но с вълчи нрав,
но и в глутница не можеш да живееш.
Да търсиш щастието не успяваш,
все някой ще те заблуди в гората.
Дори една надежда да таиш,
с писък се разбива във стената.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
