"Украсата"
886
0
0
Часовникът дванадесет удари,
сърцето ми покри с мъгли
и сякаш са бушували пожари
усмивката, като че с гума от лицето ми изтри.
Полази ме таз мъка черна,
полази ме таз болка верна,
полазиха ме хиляди лъжи,
а тоз часовник все брои, брои...
Прибрах в ковчежето на масата
безброи писма, окъпани в лъжи,
изтрих лицето от грима-"украсата",
с която скривах хилядите си сълзи.
Затворих вътре и надеждите,
които молеха ме с глас:
"Върви напред, назад ти не поглеждай!
Защо го искаш, та нали си имаш нас?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Петкова Всички права запазени
