18.08.2010 г., 21:07

Укротена до теб

1.1K 0 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години




Събрала болките,
непоискала,
изтръскала силно
спомени,
прелетяла слабостите,
осмислила,
наклонила крайно 
везни,
извадила каузите,
неподтискана,
летяла далечно
с мечти,
настанила се трайно,
с душата,
пренебрегнала всичко
за нежности
и грабнала цветето,
усмихнала,
почукала тайно
на вратата,
извадила ключ
за всички случаи
и навлязла дълбоко
в живота
и обичала,
и желала,
и изгрявала,
и създавала
до утрините -
укротена
до теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, радвам се на възклицанието ти. Стиха е усетен, когато е стигнал до три места : очите, ушите и сърцето. При теб е стигнал до сърцато ти, благодаря ти за това усещане!

    И наметнала розовия си плащ
    и надзърнала в реалността
    съм събрала впечатления пак
    и се радвам на действителността...

    portishead,
    Думите ти извират от сърцето
    там са надеждите ми и ти
    и се моля да не спират никога додето
    сме пленени с красотата аз и ти....
  • Събрала
    безпристрастно
    и разбиваща
    още не спира
    страстно
    с телата
    разбрала
    че са
    в една
    съдба
    укротила
    пустинята
    пресушена
    и напоила
    тяхната
    тъга
    от мига
    им се спря
    и сля
    се в две
    сърца
    обгорени
    чисти
    грехове
    и обвила
    ги тясно
    в къпеща
    изригваща
    протекция...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...