Укротяване на огъня
УКРОТЯВАНЕ НА ОГЪНЯ
Какво – не зная, липсата побира,
но бавно светлото у мен изчезва.
Щом казаха, че майка ми умира,
за първи път потънах – сякаш в бездна.
Защото се налага да живея
и всеки ден наум да си повтарям,
че нещо съм пропуснала от нея –
въздишка, мисъл, болката коварна.
Без тихата усмивка сутрин рано –
когато идваше да ме събуди,
с преливащи над топлото ѝ рамо
талази от светлинни пеперуди,
И слънчице, от па̀ле по-игриво,
което скулите ѝ озарява
край малките трапчинки – боязливо,
А как ще бъдем вечно живи вярвах!
И ето че връхлита тишината,
без милост вихър овърша дома ни.
Сърцето ми стопи се без остатък,
кърви зората в тъмните му рани.
Не помня юли толкова враждебен –
подпалил чак гърба на хоризонта.
Нахраних гълъба с трошици хлебец,
понесъл в Рая мъката огромна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
