20.10.2006 г., 0:21

улица "амнезия"

1K 0 2
Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия.
Добре дошли,на нашата улица,
помните ли как преди,
тук коленичехте,
пред млада дама,
ето вижте,
да,да точно тук.
Ааа починала била,е
жалко,жалко,хубава
ще да е била.
Не, не тъжете,
просто по улицата
продължете,
ето тук вашият дом,
да единствения дом,
сега срината е къщата
но нали стара е била,
и на улицата,
гледката е загрозявала.
Погледнете в страни,
счупеният от вас
с топка прозорец,
още виси.
Ахаа,а ето зад този ъгъл,
се бяхте нявга пъхнал
с цигара в устата,
голям юначага.
А тази пътечка,
за училище ви водеше,
преди да си заминете.
Но,защо плачете,
съжалявате ли,
за грешка в живота си?
Казал е един,
че когато се обърне,
пътят му с грешки,
трябва да е насипан,
за да знае че е живял.
Хайде,нека ви изпратя,
обратно,няма как,
тука да останете,
вие имате още да грешите,
за да се завърнете,отново,
отново и завинаги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....