Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия.
Добре дошли,на нашата улица,
помните ли как преди,
тук коленичехте,
пред млада дама,
ето вижте,
да,да точно тук.
Ааа починала била,е
жалко,жалко,хубава
ще да е била.
Не, не тъжете,
просто по улицата
продължете,
ето тук вашият дом,
да единствения дом,
сега срината е къщата
но нали стара е била,
и на улицата,
гледката е загрозявала.
Погледнете в страни,
счупеният от вас
с топка прозорец,
още виси.
Ахаа,а ето зад този ъгъл,
се бяхте нявга пъхнал
с цигара в устата,
голям юначага.
А тази пътечка,
за училище ви водеше,
преди да си заминете.
Но,защо плачете,
съжалявате ли,
за грешка в живота си?
Казал е един,
че когато се обърне,
пътят му с грешки,
трябва да е насипан,
за да знае че е живял.
Хайде,нека ви изпратя,
обратно,няма как,
тука да останете,
вие имате още да грешите,
за да се завърнете,отново,
отново и завинаги.