Oct 20, 2006, 12:21 AM

улица "амнезия"

  Poetry
1K 0 2
Добре дошли,
на улица “Амнезия”
на улицата където
сте писали нявга
поезия.
Добре дошли,на нашата улица,
помните ли как преди,
тук коленичехте,
пред млада дама,
ето вижте,
да,да точно тук.
Ааа починала била,е
жалко,жалко,хубава
ще да е била.
Не, не тъжете,
просто по улицата
продължете,
ето тук вашият дом,
да единствения дом,
сега срината е къщата
но нали стара е била,
и на улицата,
гледката е загрозявала.
Погледнете в страни,
счупеният от вас
с топка прозорец,
още виси.
Ахаа,а ето зад този ъгъл,
се бяхте нявга пъхнал
с цигара в устата,
голям юначага.
А тази пътечка,
за училище ви водеше,
преди да си заминете.
Но,защо плачете,
съжалявате ли,
за грешка в живота си?
Казал е един,
че когато се обърне,
пътят му с грешки,
трябва да е насипан,
за да знае че е живял.
Хайде,нека ви изпратя,
обратно,няма как,
тука да останете,
вие имате още да грешите,
за да се завърнете,отново,
отново и завинаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тарададам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....