4.01.2019 г., 13:10

Улица Желание

589 2 2

Всички срещи ни отвеждат

до една и съща улица,

защото там се крие залезът,

а изгревът е повече от сигурен.

 

Там въздухът трепти от нетърпение,

напоено с недопито вино.

Аз умирам, а ти ме възкресяваш

трескаво, с греховна ненаситност...

 

Ще преглътнеш ли сълзата?

Нека тя се разтопи в очите ти

като изгрев,като силно вино,

което искам от теб да изпия!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...