Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение,
напоено с недопито вино.
Аз умирам, а ти ме възкресяваш
трескаво, с греховна ненаситност...
Ще преглътнеш ли сълзата?
Нека тя се разтопи в очите ти
като изгрев,като силно вино,
което искам от теб да изпия!