10.01.2012 г., 15:23

Улица ,,Предсмъртна”

571 0 0

Времето плува във формалин.

И кожата му е сивкаво-синя.

Изчезващо бързо в кълбета от дим.

Загиващо... Вече загинало.

 

Вести от миналото, пристигащи късно,

изтрити внезапно, изтрити завинаги.

Ясно небе, но тясно пространство,

между стиснати силно ръце –

на унинието.

 

Сънят е проклятие, сънят е море,

без брегове; под карантина

е заключено в рамка пресушено сърце,

замръзнало в зимна картина.

 

Във центъра всичко виси без въже,

във центъра има

водовъртежи.

Във въздуха още лети цианид,

а душите ни стават на скреж.

 

Скрежта се състои от метални снежинки –

частици разпръснати стружки.

Които при вдишване стават на дим...

 

Нали така се живее наужким?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...