10 ene 2012, 15:23

Улица ,,Предсмъртна”

  Poesía
572 0 0

Времето плува във формалин.

И кожата му е сивкаво-синя.

Изчезващо бързо в кълбета от дим.

Загиващо... Вече загинало.

 

Вести от миналото, пристигащи късно,

изтрити внезапно, изтрити завинаги.

Ясно небе, но тясно пространство,

между стиснати силно ръце –

на унинието.

 

Сънят е проклятие, сънят е море,

без брегове; под карантина

е заключено в рамка пресушено сърце,

замръзнало в зимна картина.

 

Във центъра всичко виси без въже,

във центъра има

водовъртежи.

Във въздуха още лети цианид,

а душите ни стават на скреж.

 

Скрежта се състои от метални снежинки –

частици разпръснати стружки.

Които при вдишване стават на дим...

 

Нали така се живее наужким?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...