Уличен музикант
Отминават всички дни,
а животът си върви
и отлита като сън –
като звучен, стихващ звън.
Кой живее по-добре...
Кой пък никак, въобще –
тъй в безмерна суета,
прекрояваме света.
Засвири за това музикант!
С уличния си талант
разсей ми мислите, разсей...
Запей! Не спирай – пей!
За дъгата след дъжда,
за страха, за любовта –
пей!
И за нашата съдба,
ако можеш я разбра –
пей!
Да повярваме в това,
че ще дойдат времена
по-щастливи и добри,
без проблеми и злини –
пей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
