Улична метаморфоза
Как се радвах на всичко преди,
а вече нищо не ме интересува.
Дори и на светло затварям очи
и се преструвам, че нещо си струва.
Кога останах толкова сама,
толкова безлична, а горда.
Как толкова бързо се случи така,
че изгубих себе си... забравих коя съм.
Забравих как исках да обичам...
Как можех да сътворя света си навън
и да не свеждам глава.
Какво изпускам и какво намирам?
Без отговор, без отговор оставам,
защото няма кой да знае, че умирам.
Жестоко ме убива, падам в яма.
Спасението ще ме чака долу,
няма то да ме помилва,
защото аз не направих нищо,
за да заслужа да бъда щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина димова Всички права запазени
