FlyingSlipper (Полина димова)
56 31
12 дек. 2008 г., 20:40

Улична метаморфоза 

  Поэзия
724 0 3

Как се радвах на всичко преди,

а вече нищо не ме интересува.

Дори и на светло затварям очи

и се преструвам, че нещо си струва.

 

Кога останах толкова сама,

толкова безлична, а горда.

Как толкова бързо се случи така,

че изгубих себе си... забравих коя съм.

 

Забравих как исках да обичам...

Как можех да сътворя света си навън

и да не свеждам глава.

 

Какво изпускам и какво намирам?

Без отговор, без отговор оставам,

защото няма кой да знае, че умирам.

Жестоко ме убива, падам в яма.

 

Спасението ще ме чака долу,

няма то да ме помилва,

защото аз не направих нищо,

за да заслужа да бъда щастлива.

© Полина димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ПъРво!!!В никаква криза не се намирам и не съм се намирала!ВтоРо!!!Вие май Въобще не сте схванали логиката ми,но все пак благодаря!!!
  • Добре - лирическата има нужда от имъкване от кризата, в която се намира...
    авторката има нужда да си поогледа творението, за да се получи стихотворение, което не се гърчи от баналност
  • Твоето състояние ми е до болка познато, но, повярвай, има начин да се измъкнеш... но никак не е лесен
Предложения
: ??:??