Улична метаморфоза

Поэзия

996 0 3

Как се радвах на всичко преди,

а вече нищо не ме интересува.

Дори и на светло затварям очи

и се преструвам, че нещо си струва.

Кога останах толкова сама,

толкова безлична, а горда.

Как толкова бързо се случи така,

че изгубих себе си... забравих коя съм.

Забравих как исках да обичам...

Как можех да сътворя света си навън

и да не свеждам глава.

Какво изпускам и какво намирам?

Без отговор, без отговор оставам,

защото няма кой да знае, че умирам.

Жестоко ме убива, падам в яма.

Спасението ще ме чака долу,

няма то да ме помилва,

защото аз не направих нищо,

за да заслужа да бъда щастлива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

FlyingSlipper (Полина димова)

ПъРво!!!В никаква криза не се намирам и не съм се намирала!ВтоРо!!!Вие май Въобще не сте схванали логиката ми,но все пак благодаря!!!

2012-05-25T17:10:17+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Добре - лирическата има нужда от имъкване от кризата, в която се намира...
авторката има нужда да си поогледа творението, за да се получи стихотворение, което не се гърчи от баналност

2008-12-12T22:36:07+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Твоето състояние ми е до болка познато, но, повярвай, има начин да се измъкнеш... но никак не е лесен

2008-12-12T20:42:43+02:00