Улична метаморфоза
986
0
3
Как се радвах на всичко преди,
а вече нищо не ме интересува.
Дори и на светло затварям очи
и се преструвам, че нещо си струва.
Кога останах толкова сама,
толкова безлична, а горда.
Как толкова бързо се случи така,
че изгубих себе си... забравих коя съм.
Забравих как исках да обичам...
Как можех да сътворя света си навън
и да не свеждам глава.
Какво изпускам и какво намирам?
Без отговор, без отговор оставам,
защото няма кой да знае, че умирам.
Жестоко ме убива, падам в яма.
Спасението ще ме чака долу,
няма то да ме помилва,
защото аз не направих нищо,
за да заслужа да бъда щастлива.
© Полина димова All rights reserved.
