Улична метаморфоза

Dec 12, 2008, 8:40 PM

Poetry

731 0 3

Как се радвах на всичко преди,

а вече нищо не ме интересува.

Дори и на светло затварям очи

и се преструвам, че нещо си струва.

Кога останах толкова сама,

толкова безлична, а горда.

Как толкова бързо се случи така,

че изгубих себе си... забравих коя съм.

Забравих как исках да обичам...

Как можех да сътворя света си навън

и да не свеждам глава.

Какво изпускам и какво намирам?

Без отговор, без отговор оставам,

защото няма кой да знае, че умирам.

Жестоко ме убива, падам в яма.

Спасението ще ме чака долу,

няма то да ме помилва,

защото аз не направих нищо,

за да заслужа да бъда щастлива.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

FlyingSlipper (Полина димова)

2012-05-25T17:10:17+03:00

ПъРво!!!В никаква криза не се намирам и не съм се намирала!ВтоРо!!!Вие май Въобще не сте схванали логиката ми,но все пак благодаря!!!
vitaniya (Таня Цветанова)

2008-12-12T22:36:07+02:00

Добре - лирическата има нужда от имъкване от кризата, в която се намира...
авторката има нужда да си поогледа творението, за да се получи стихотворение, което не се гърчи от баналност
Katriona (Кети Рашева)

2008-12-12T20:42:43+02:00

Твоето състояние ми е до болка познато, но, повярвай, има начин да се измъкнеш... но никак не е лесен