Уличният музикант
Навън отдавна се постопли,
ухае даже на липи.
От улицата, вместо вопли,
долитат звуци... от мечти.
В забързания градски делник,
местенце мъничко избрал,
(не го наричайте безделник) –
един мечтател е запял.
Не проси той за милостиня,
а търси публика добра.
Не дири помощ, не придиря –
сърцето дава си сега.
Решил е малко да ви сгрее,
обсипвайки ви със любов,
че утре – може да не пее,
а болен да е или в гроб...
Не се извръщайте от него,
поспрете се за малко там,
където няма капка его,
а пък изкуството е храм.
Навярно трепка му ръката,
но той показва със талант
какво извира от душата
на уличния музикант.
© Росен Гъдев Всички права запазени