Улици през четири сезона
Улици през четири сезона
Те са многолики и шумни,
денят слиза от изток по тях
в града на липите разлистени
и пъстрия момичешки смях.
Стават на реки от лятна жарава,
уморено, слънцето забавя ход,
дълго губи се градът в забрава
в прегръдката на огнен небосвод.
После, в пастелноесенни рими
пишат по тях листата за сбогом,
капят и шепнат едва доловимо...
,,Пролетта ще ни върне отново,,.
Обличат си тайно белите дрехи,
градът пуши под преспите сняг
- бялото e и надежда, и утеха,
за тежък плод под кипнал цвят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
