Умирам…

Един ден някой ми каза, че ти не си за мен.

Отмахнах с ръка, небрежно, с омраза

и продължих напред в лекия ден,

не послушах човека, който с право ми каза…

Залъгвах се, унесена в мечтите си,

сънувах дори когато не спя

и уж виждах, но затворила бях очите си,

Златно ключе беше в твоите ръце,

аз пазех го за някой, не не като теб.

Ключе ти подарих за моето сърце,

поех риск, тъй жесток и нелеп…

Но аз сама съм си виновна,

затова сега ме и боли,

поддадох се на таз игра лъжовна,

която нищо не пожали дори…

Две огнени сълзи се стичат по лицето бледо,

две  горещи сълзи го горят,

под беззвездно небе и луната ги гледа

и звездите жално трептят…

Отворих сърцето си за нещо силно,

а ти ми отвърна… с какво?!?

Направи ме слаба, безсилна,

с едничкото чувство мъртва любов…

Сега умирам…

И две очи не плачат вече, застинали във пепелта…

Напразно в  мъртвата душа се взирам…

И търся жадно нещото, което ще ме върне към смъртта…

Умирам… сърцето ми кърви…

Умирам… за Бога, ти го нарани,

помъчих се да бъда силна, но уви…

Загина душата и ти я уби…

Умирам, а заедно със мен умря и пустата любов.

Умирам, а няма кой да чуе това безпомощно стенание…

Умирам и няма кой да чуе този мрачен зов…

Умирам, осъдена на самотно изгнание…

Умирам и цялата в кръв съм обляна.

Умирам и давя се в чистата плът.

Умирам в кръвта от лютата рана,

отворена от любовта… за кой ли път?!?

Умирам, положена на огнена клада,

умирам и мъка гори ме.

Умирам, любовта заличи без пощада

от ума ми и твоето име…

Умирам, забравям, че ти бе нещо за мен.

Умирам, погребана в гроба на спомени.

Умирам и в сладкия ден.

Умирам в сълзи, от болка отровени…

Умирам… лицето е безжизнено и призрачно-бяло.

Умирам и две сълзи изчезват ледени, превърнати на прах.

Умирам и мъртва отразявам се в червено огледало.

Умирам потънала в кръв, цяла обладана от страх…

                        * *  *

Сега, когато тялото е шепа кости,

които гният под ронливата земя,

сега ела, ела в сърцето ми на гости…

Сега ела, отново ще те приютя…

Сега, когато нищо от мен не остана,

освен един гроб пуст и студен,

сега съжалявай за дълбоката рана,

която каза “КРАЙ” на моя светъл ден…

Сега ела, ела на гроба, поплачи си.

Спомни си за отминалите дни

и ако ме забравиш някога, иди си…

Пред себе си признай – ти ме уби!!!

* * *

Изминаха дни и цели години,

а аз отгоре виждах как ден след ден

едно момче повяхва и то като че ли умира,

откакто дойде на гроба пленен…

Вина отвътре го гори

и няма миг покой.

Сега иска да види онези кафяви очи,

но някой ги уби и този някой е той!!!

Сега съжалявай, ядосвай се, гневи се,

но аз не мога да заплача, не мога да се върна вече…

Сега обвинявай себе си, мъчи се,

плътта е изсъхнала и кръвта отдавна изтече…

Сега изричай жалките си извинения,

сега, когато никой не ще те изслуша,

сега от теб се снеха всички обвинения,

но ти пак ще си тръгнеш, отново мрачен, отново омърлушен…

Сега  умирам, но заедно с мен и ти ще умреш,

ще те убия бавничко, малко по малко.

Ще легнеш в гроба до мен, няма как да ме спреш.

Ще си отидеш, убит от своята жертва…  ОоОо, колко жалко!!!