В сянката на твоята прегръдка
на Йоана
Угасват страстите с последен блясък,
отложен в тихите меандри на кръвта,
ята са спомените и с отчаян крясък
летят над черната усмивка на нощта.
Прегърнал те, аз тръпна в твоя профил,
докоснат от косите ти в безсмъртен миг,
граала-минало на тънък лъч положил,
забил в сърцето ми докрай любовен щик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
