23.04.2015 г., 18:20

Умирам бавно

577 0 0

Умирам бавно


Дните летят бързо и часовника не спира,
а часовете минават по-бързо даже от секунди....
Докато аз всеки ден малко по малко умирам,
ти търсиш пак утеха в неговите прегръдки....

Годините се превърнаха в остро оръжие
и всеки път все по-силно ме раняват....
но за жалост няма да намеря спокойствие
когато знам, че всеки ден до него ти заспиваш....

Умирам бавно, скъпа, но ти не знаеш за това
и може би никога няма да разбереш....
Защото вместо човек с добро сърце, ти търсиш красота
и грешиш когато забравяш в любовта най-важните неща!


Калоян Калинов

(21-04-2015)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...