29.10.2009 г., 13:44

Умиране

934 0 1

С какво онази вечер бе различна?

С престъпността на осъзната истина?

Или с греха на мисълта себична,

отрекла пулс, безкрай и смисъл?

 

А утрото? С какво се отличаваше?

Със влажна, уморена светлина,

или с кръвта, която се предаваше

на лепкава, безскрупулна тъга?

 

Денят роди ли се? Аз не разбрах.

Във мен кънтеше адска канонада;

прострелваха се спомен , плът и страх,

а някъде гореше мойта клада.

 

Остатъци разкъсано съзнание

крещяха и в агония се влачеха;

отнякъде долитаха стенания,

утихваха за миг и пак заплачеха.

 

Милиони писъци се блъскаха

от птици, опознали слепотата,

тълпи от хора се разпръскваха

и трескаво си търсеха лицата.

 

Хаос, лудост и едно безсилие

здрависваха се в голия ми череп;

Безкраят само си отиваше,

а ми оставяше жестокия си белег.

 

Преплетоха се болка с отчаяние,

догаряха телата на надеждата;

измолих си измамно покаяние,

но паякът доплиташе си мрежата.

 

4 март 1989

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...