Умиране... за двама
Умиране... за двама
Аз мислех, че е прегоряло
чувството.
А всеки спомен е едно
умиране,
в което пагубно пропадаш
в Нищото.
И каменни въздишки
те затрупват...
И всяка болка е разкъсано
мълчание,
удавено във плачещи
зеници,
закърпено с лъжливи
обещания –
пречупени крила на отлетели
птици.
И всяка обич е едно
умиране.
Поредното разпъване
на кръста.
Да бъде! Грях, а после –
изкупление...
Аз само с теб, умирайки,
възкръсвам!
http://www.youtube.com/watch?v=Y_1jrHBj7mA
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
