Умират слънчогледи, значи тъмно е
Кажи ми нещо?! Още съм си същата,
макар и побеляла като зимата.
Очите ми във лято те превръщат
и есен в гърдите си съм скрила.
Кажи ми, че съм хубава. Мечта на птица
в безмислен полет, към проклето бъдеще,
почти такава, по човешки ме обичай.
И някак, ако можеш, дорисувай...
Поискай ме, невеста на безверие,
без църква ме венчай и ме прахосай,
а после в рая заведи ме, на доверие,
и там ме имай, влюбена и боса...
Умират слънчогледи, значи тъмно е!
Но още съм си същата, от вчера
в утробата ми вече е покълнало
едно сърце от вяра и от смелост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
