Умишлено няма заглавие
Носех (някога) пранги, наместо обувки
и раирана риза. На голо.
Получавах, естествено, (рядко) целувки
от живота - дръглив "благородник".
Получавах от него, негодника мръсен,
похотливи и мазни милувки;
без право дори и наум да се въся,
щом протегне кокàлести пръсти.
Млада, безропотна, слаба, унила...
В лапи. Изнасилвачески.
Закърмена с дивото, жално безсилие -
в поглед на жертвата пред палача.
И почнах съзнателно; беше удобно;
с погнуса в началото, вярно,
да заменям райетата с дрехи греховни,
смехът, от принуден, стана отявлен.
Знам, че ми липсва това примиренчество,
да нося робството с благодарност.
И да, предпочетох вериги "покорство"
да сменя. Към живота с невярност.
Без свян се събличах. Влизах в оргии,
дръзка, докрай безчовечна.
С чужди животи осъмвах. Машина,
програмирана друг да ранява. И себе си.
Не спирах обаче, да питам и хората:
"Любов" дефинирайте, моля ви!
Поети, шамани, актьори, художници...
Май никой не знаеше нищо. Защо ли?
А когато разбрах - дефиниция няма -
Тя е начин, по който живееш -
бях на дъното. Там, себе си поругала,
приех да остана вярна. На нея!
Още страхлива съм. И своенравна.
Понякога даже покорна.
Но вече с живота сме някак си равни.
Той - прекрасен. Аз - влюбена.
В Добротворец.
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Убедена съм, че знаеш!
Следващото ми ще е по темата
Страхотна, мерси много, Ани! -
Щеше ми се да ви благодаря с една песен, но понеже си дадох сметка, че едва ли с един заек ще удовлетворя всички вкусове се отказах. Така че, много моля, всеки да си избере любимата му песничка и да я приеме като поздрав от мен!
Благодаря ви! -
Понякога се случва така, че едва когато е стигнал дъното, жертва на обстоятелства и зависимости (чужди или свои), у човек сработва инстинктът за самосъхранение, даващ му нужните енергия и воля, за да отвоюва отново, поне необходимия минимум свобода за себе си. "Добротворецът" не е всемогъщ. За да си позволи влюбване, човек трябва първо да изгради светъл, красив дом, където да подслони любовта си. Най-доброто място за този дом е отвоюваното парченце свобода.
-
Браво и от мен!
-
Любовта прилича по нещо на водата - няма форма, но усещаш ласкавия й допир и знаеш, че дарява Живот!
Поздравче! -
Страхотно, никога не свеждай глава, никога!
-
Сложен стих с многопластова структора и послания, скрити в други такива... Искрените ми поздрави.
-
Искрено и лично!
"А когато разбрах - дефиниция няма -
Тя е начин, по който живееш -
бях на дъното. И себе си поругала,
приех да остана вярна. На нея!"
Тук си казала главното, Таня! Хареса ми! -
Браво, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Че то за публика самата аз явно и доказано не ставам