Eva (Ами Тола)
76 58
1.08.2007 г., 10:48 ч.

Умна, хубава, добра 

  Поезия » Хумористична
1222 0 3

Из "Перфекционисти" 

 

Днеска като станах, 
избърсах сухи лиги със ръка, 
погледнах в огледалото и ахнах,
"Каква неземна красота!"
Косата, суха и слепена,
Урунгел - сиреч, липсващо звено, 
ала дивих се аз, тъй заслепена
от моето неземно същество. 
Погледът блуждаещ, празен, 
главата някъде витае,
гримът обилно е  размазан, 

“Къде съм?” – Това дори и аз не знаех…
А приказките - тъй  “омайни”… 
сутрин – кой не би се разгневил, 
умът  ми бе море, а мислите - незнайни, 
на този образ кой не би  се вселил.
Е,  що за чудо? Днес осъмнах
и видях - приказна съм и туй то!
A сега сама се мая, как завързах
толкова перфектност на едно!

© Ами Тола Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??