Умора
Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов,
понесла същността си вкостеняла.
Животът ми е новият обков
на моята душевност остаряла.
Началото е винаги било
предизвикателство пред мене. И ще бъде.
Съдбата свива своето крило.
Не ме закриля, но не ме и съди.
Умората доказва, че боли
да бъдеш още жив. Да оцеляваш.
Сърце, съюзник си до край? Нали?
Не ме предавай и не остарявай!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
