15 may 2008, 0:25

Умора

  Poesía » Otra
1.7K 0 21
 

Умората ме пие като смок.

Усещам възрастта като прокоба.

Пределът като летва е висок.

Засилвам се да скоча. Като проба.

Не мога да започна пътя нов,

понесла същността си  вкостеняла.

Животът ми е новият обков

на моята душевност остаряла.

Началото е винаги било

предизвикателство пред мене. И ще бъде.  

Съдбата свива своето крило.

Не ме закриля, но не ме и съди.

Умората доказва, че боли

да бъдеш още жив. Да оцеляваш.

Сърце, съюзник си  до край? Нали?

Не ме предавай  и не остарявай!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сърце, съюзник си до край? Нали?
    Не ме предавай и не остарявай!!!"

    Ни в клин, ни в ръкав се сетих за девиза на София, четейки те...
    Расте, но не старее... сърцето ти!
    Расте от приятелите, които печелиш със стиховете си, от мечтите, на които не позволяваш да загинат, от надеждата, която блика от теб въпреки всичко, от... нещо започна да ми обеднява речника...

    Прегрътки, ама много силни, за теб!

  • ...плачът е нещо незначително, въздишката е нещо дребно, но от товара им натрупан човек умира постепенно...На Емили Дикинсън е- описала си много добре мое състояние
  • Няма умора за сърце като твоето!!! Прекрасен стих!!!
    Прегръдки!
  • сърце- сюзник- да не те предава!!!!!!!!!!!!
  • "Съдбата свива своето крило.

    Не ме закриля, но не ме и съди.

    Умората доказва, че боли

    да бъдеш още жив. Да оцеляваш."

    Умората е форма на живот...
    Навярно иска нещичко да каже
    Навярно, да забавим своя ход,
    за да не ни пропусне нещо важно

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...