15 may 2008, 0:25

Умора

  Poesía » Otra
1.7K 0 21
 

Умората ме пие като смок.

Усещам възрастта като прокоба.

Пределът като летва е висок.

Засилвам се да скоча. Като проба.

Не мога да започна пътя нов,

понесла същността си  вкостеняла.

Животът ми е новият обков

на моята душевност остаряла.

Началото е винаги било

предизвикателство пред мене. И ще бъде.  

Съдбата свива своето крило.

Не ме закриля, но не ме и съди.

Умората доказва, че боли

да бъдеш още жив. Да оцеляваш.

Сърце, съюзник си  до край? Нали?

Не ме предавай  и не остарявай!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Сърце, съюзник си до край? Нали?
    Не ме предавай и не остарявай!!!"

    Ни в клин, ни в ръкав се сетих за девиза на София, четейки те...
    Расте, но не старее... сърцето ти!
    Расте от приятелите, които печелиш със стиховете си, от мечтите, на които не позволяваш да загинат, от надеждата, която блика от теб въпреки всичко, от... нещо започна да ми обеднява речника...

    Прегрътки, ама много силни, за теб!

  • ...плачът е нещо незначително, въздишката е нещо дребно, но от товара им натрупан човек умира постепенно...На Емили Дикинсън е- описала си много добре мое състояние
  • Няма умора за сърце като твоето!!! Прекрасен стих!!!
    Прегръдки!
  • сърце- сюзник- да не те предава!!!!!!!!!!!!
  • "Съдбата свива своето крило.

    Не ме закриля, но не ме и съди.

    Умората доказва, че боли

    да бъдеш още жив. Да оцеляваш."

    Умората е форма на живот...
    Навярно иска нещичко да каже
    Навярно, да забавим своя ход,
    за да не ни пропусне нещо важно

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...