May 15, 2008, 12:25 AM
Умора
Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов,
понесла същността си вкостеняла.
Животът ми е новият обков
на моята душевност остаряла.
Началото е винаги било
предизвикателство пред мене. И ще бъде.
Съдбата свива своето крило.
Не ме закриля, но не ме и съди.
Умората доказва, че боли
да бъдеш още жив. Да оцеляваш.
Сърце, съюзник си до край? Нали?
Не ме предавай и не остарявай!!!
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
...плачът е нещо незначително, въздишката е нещо дребно, но от товара им натрупан човек умира постепенно...На Емили Дикинсън е- описала си много добре мое състояние
-
Няма умора за сърце като твоето!!! Прекрасен стих!!!
Прегръдки! -
сърце- сюзник- да не те предава!!!!!!!!!!!!
-
"Съдбата свива своето крило.
Не ме закриля, но не ме и съди.
Умората доказва, че боли
да бъдеш още жив. Да оцеляваш."
Умората е форма на живот...
Навярно иска нещичко да каже
Навярно, да забавим своя ход,
за да не ни пропусне нещо важно
-
Виновен ли е смока , че е жаден
и пие теб защото го напиваш?
Живота е един въпрос банален,
въпроса е до край да не изстиваш.... -
Това е само пролетна умора,нали?! Стихът е страхотен! Поздрави!
-
Браво! Браво! Браво!
-
Хубаво!Хубаво!Хубаво!
-
Прекрасен стих, Вале! А твоята душевност..тя просто не може да остарее!
-
Силен,реален стих.Не си човек,който ще се предаде,много сила има в теб.
-
Ех,Валя...тъжничко ми стана...а как весел бе твоя майски стих.Неверотна поетеса си , прегръщам те с топла усмивка
-
Чудесен стих! Важно е сърцето да не остарява.
-
Милата ми Валя...
тя умората край няма...
а сърцето е твой приятел...
с обич те прегръщам. -
Прелестен е стиха ти, мила!
Прегръщам те! -
"Умората ме пие като смок..." Познато усещане... Хареса ми!
-
Нека не те предава сърцето ти!
Тя, умората винаги ще я има, неизбежна е... -
Остаряла душевност ли?!- не мисля.
Не, и ти! Поздрав! -
Няма! Не и твоето!
Изкефи ме стихът!
Поздрави! -
дали пък не е от пролетта
-
Твоята душевност и сърцето ти НИКОГА не могат да остареят, Валя!
П.П.Справка :посвещението ми за теб от 14.О5.08.Прегръщам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не ме предавай и не остарявай!!!"
Ни в клин, ни в ръкав се сетих за девиза на София, четейки те...
Расте, но не старее... сърцето ти!
Расте от приятелите, които печелиш със стиховете си, от мечтите, на които не позволяваш да загинат, от надеждата, която блика от теб въпреки всичко, от... нещо започна да ми обеднява речника...
Прегрътки, ама много силни, за теб!