Умора

Poetry » Other

1.6K 0 21

Умората ме пие като смок.

Усещам възрастта като прокоба.

Пределът като летва е висок.

Засилвам се да скоча. Като проба.

Не мога да започна пътя нов,

понесла същността си вкостеняла.

Животът ми е новият обков

на моята душевност остаряла.

Началото е винаги било

предизвикателство пред мене. И ще бъде.

Съдбата свива своето крило.

Не ме закриля, но не ме и съди.

Умората доказва, че боли

да бъдеш още жив. Да оцеляваш.

Сърце, съюзник си до край? Нали?

Не ме предавай и не остарявай!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

red_rosse (Цвети Пеева)

"Сърце, съюзник си до край? Нали?
Не ме предавай и не остарявай!!!"

Ни в клин, ни в ръкав се сетих за девиза на София, четейки те...
Расте, но не старее... сърцето ти!
Расте от приятелите, които печелиш със стиховете си, от мечтите, на които не позволяваш да загинат, от надеждата, която блика от теб въпреки всичко, от... нещо започна да ми обеднява речника...

Прегрътки, ама много силни, за теб!

2008-06-14T10:37:12+03:00
dickinson (Бина Влади)

...плачът е нещо незначително, въздишката е нещо дребно, но от товара им натрупан човек умира постепенно...На Емили Дикинсън е- описала си много добре мое състояние

2008-05-20T10:55:01+03:00
Индиана (Криси)

Няма умора за сърце като твоето!!! Прекрасен стих!!!
Прегръдки!

2008-05-19T02:05:34+03:00
natalia (Наталия Божилова)

сърце- сюзник- да не те предава!!!!!!!!!!!!

2008-05-17T22:30:08+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Съдбата свива своето крило.

Не ме закриля, но не ме и съди.

Умората доказва, че боли

да бъдеш още жив. Да оцеляваш."

Умората е форма на живот...
Навярно иска нещичко да каже
Навярно, да забавим своя ход,
за да не ни пропусне нещо важно

2008-05-17T18:45:12+03:00