19.12.2015 г., 0:04

Умора

430 0 1

Умора

 

Аз няма да поискам като просяк

от тебе ласки, вярност и мечти.

Не ще дочуеш моя зов за обич

и за любов не ще поискам да мълвиш.

Аз няма да дочакам тъжна вечер

и залеза на грейнала любов.

Безшумно, в тиха утрин, надалече

ще полетя към свят незнаен, нов.

Ще те оставя тръпнещ и незнаен

да чакаш мойте стъпки, мълчалив,

и зная, ще е труден и безкраен

без мене твоят ден- бездушно сив...

...А вечер ще се връщам уморена

във стаята си с глухата тъма

и ще ми бъде може би студено,

и ще съм бедна, тъжна и сама,

но щом във мрака паднал, ненадейно

при мен нахлуят като птичи рой,

политнали в безкрая неспокойни,

един след други, спомени безброй,

ще се отпусна смътно уморена,

ще склопя в мрака сънени очи,

и примирено, тъжно и смутено,

незнаен сън, духът ми ще заспи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....