Умора
Аз няма да поискам като просяк
от тебе ласки, вярност и мечти.
Не ще дочуеш моя зов за обич
и за любов не ще поискам да мълвиш.
Аз няма да дочакам тъжна вечер
и залеза на грейнала любов.
Безшумно, в тиха утрин, надалече
ще полетя към свят незнаен, нов.
Ще те оставя тръпнещ и незнаен
да чакаш мойте стъпки, мълчалив,
и зная, ще е труден и безкраен
без мене твоят ден- бездушно сив...
...А вечер ще се връщам уморена
във стаята си с глухата тъма
и ще ми бъде може би студено,
и ще съм бедна, тъжна и сама,
но щом във мрака паднал, ненадейно
при мен нахлуят като птичи рой,
политнали в безкрая неспокойни,
един след други, спомени безброй,
ще се отпусна смътно уморена,
ще склопя в мрака сънени очи,
и примирено, тъжно и смутено,
незнаен сън, духът ми ще заспи.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени