19.12.2015 г., 0:04

Умора

433 0 1

Умора

 

Аз няма да поискам като просяк

от тебе ласки, вярност и мечти.

Не ще дочуеш моя зов за обич

и за любов не ще поискам да мълвиш.

Аз няма да дочакам тъжна вечер

и залеза на грейнала любов.

Безшумно, в тиха утрин, надалече

ще полетя към свят незнаен, нов.

Ще те оставя тръпнещ и незнаен

да чакаш мойте стъпки, мълчалив,

и зная, ще е труден и безкраен

без мене твоят ден- бездушно сив...

...А вечер ще се връщам уморена

във стаята си с глухата тъма

и ще ми бъде може би студено,

и ще съм бедна, тъжна и сама,

но щом във мрака паднал, ненадейно

при мен нахлуят като птичи рой,

политнали в безкрая неспокойни,

един след други, спомени безброй,

ще се отпусна смътно уморена,

ще склопя в мрака сънени очи,

и примирено, тъжно и смутено,

незнаен сън, духът ми ще заспи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...