Kotentseto
61 195
18.02.2007 г., 11:46 ч.

Умора 

  Поезия
717 0 5

Измъчен се плъзга молива,
ситно изписва безброй редове,
но скуката ми го приспива,
а той търси по-добри светове.

Скрила се е красотата
под пластове мрак и тъга,
дали слънцето, или луната
са ме покрили с гъста мъгла?

Не знам дали искам, или желая,
всичко живо в мен се сбогува,
затварям очи, за да помечтая,
а сърцето ми пак се бунтува.

Блъскат се думите в хаос,
редят се без строй и посока.
Дали всичко е просто нахалост,
или има смисъл на живота потока?

А стихът ми немирен се бори
със белия лист и умората,
но какво ли би могъл той да стори,
щом аз съм самотна сред хората?...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали ти е зле в момента или се чувстваш добре, не знам... Обаче пак ще ти кажа, че всичко, което напишеш ми харесва. Желая ти по-скоро изплуване от мъглата. Подарявам ти "хапче светло"... Просто иди при Миньончетата и ще видиш... А! Щях да забравя... Честита Баба Мартаааааа!
  • Дари, "искала съм да кажа", че и на светло, и на тъмно се чувствам еднакво зле Не държа да бъда анализирана - не съм целяла да има метафора, нито да поставям тези. Не се взимам чак толкоз насериозно.

    Мерси, че сте ме прочели. Усмихнахте ме
  • Много хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Това е много страшен момент, когато човек сред хората се чувства самотен. Поздравления за стиха!
  • Хубаво е ... Много лично и драматично! Само една метафора не резбирам
    "дали слънцето, или луната / са ме покрили с гъста мъгла?" Това са символите на надеждата. Странно е точно чрез тях да поставяш тезата за самотата (поне според мен).
    Много поздрави
Предложения
: ??:??