Уморен
Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми.
И денят, и сънят ме не щат.
Утре
къде ще вися,
прикован на езика си, сестро?
И коя ли надежда
ще тегли към пътя нозете ми?
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.
Нощта разповива -
и в черно повива душата ми.
И денят, и сънят ме не щат.
Утре
къде ще вися,
прикован на езика си, сестро?
И коя ли надежда
ще тегли към пътя нозете ми?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
