3 июн. 2009 г., 11:19

Уморен

Поэзия » Другая

1K 0 17

Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.

Нощта разповива -
и в черно повива душата ми.

И денят, и сънят ме не щат.

Утре
къде ще вися,
прикован на езика си, сестро?

И коя ли надежда
ще тегли към пътя нозете ми?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anahid (Анахид Чальовска)

Ти само пиши, Райсън. Всеки намира своята сламка надежда. А когато те чета, знам, че има и други, които искат светът да бъде по-добър и че това зависи от нас.

2009-06-06T16:19:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

това е днес, но утре Райсън...
дълъг път те чака,приятелю...още много дълъг.

2009-06-05T23:22:35+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Уморен си бил вчера и днес,
дано утре умората мине!
И подхванеш пак онзи рефрен
за надеждата в пътя безспирен!

2009-06-04T16:02:12+03:00
rajsun (Райчо Русев)

!
Не съм загадачен, Ели, уморен съм, наистина.
Благодаря ви, мили хора!

2009-06-04T12:52:42+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Ей, Райсън, много такова, минорно наистина!
Но пък ми хареса!

2009-06-04T00:54:04+03:00