Jun 3, 2009, 11:19 AM

Уморен

  Poetry » Other
1K 0 17
Уморен, уморен...
Денят се повлякъл
да завесва очите ми, сестро.

Нощта разповива -
и в черно повива душата ми.

И денят, и сънят ме не щат.

Утре
къде ще вися,
прикован на езика си, сестро?

И коя ли надежда
ще тегли към пътя нозете ми?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти само пиши, Райсън. Всеки намира своята сламка надежда. А когато те чета, знам, че има и други, които искат светът да бъде по-добър и че това зависи от нас.
  • това е днес, но утре Райсън...
    дълъг път те чака,приятелю...още много дълъг.
  • Уморен си бил вчера и днес,
    дано утре умората мине!
    И подхванеш пак онзи рефрен
    за надеждата в пътя безспирен!
  • !
    Не съм загадачен, Ели, уморен съм, наистина.
    Благодаря ви, мили хора!
  • Ей, Райсън, много такова, минорно наистина!
    Но пък ми хареса!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...