stef_bobi (Яна)
37 1179
25.10.2008 г., 10:20 ч.

Уморен (на Г.) 

  Поезия » Любовна
1003 0 6
 

Уморен ли си? Сега ще ти налея,

понеже дълго си ми липсвал.

Ще помълчим. Ще поговорим

за себе си, за някой близък

и за други хора.

Може би ще се посмеем,

може да поплачем,

може слънцето да закъснее,

че ти не бързаш, може би.

Ще ми разкажеш за жените,

за копнежите и още нещо,

което чаках без да се надявам.

Което много, много чаках -

превърнала се във очакване;

Припламват тлеещите свещи

на моето разпятие...

Аз имам премълчана цяла вечност

и имам замъци от тишина.

Разполагам със колекция

от несподелени нежности

и плажове от зъзнещи мълчания.

Ще ти налея... още питие.

Защото си приятел,

защото ти си най-добрият,

когото неизменно губя.

Защото пътищата се разделят

и тръгва неизменно всеки сам.

Но този дъжд не спира да вали.

Но този дъжд - той никога не спира.

Душата ми превърна се във локва -

притихваща след всяко заминаване.

Защото знам, че ще си тръгнеш,

разбирам - то е неизбежно

и зъзненето продължава.

И в моята притихнала вселена

притихват бавно всички замъци.

Но тръгвай си. Не се обръщай!

Не. Не спирай!

Студено е.

Студено е.

Студено.

 

 

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??