Уморен (на Г.)
Уморен ли си? Сега ще ти налея,
понеже дълго си ми липсвал.
Ще помълчим. Ще поговорим
за себе си, за някой близък
и за други хора.
Може би ще се посмеем,
може да поплачем,
може слънцето да закъснее,
че ти не бързаш, може би.
Ще ми разкажеш за жените,
за копнежите и още нещо,
което чаках без да се надявам.
Което много, много чаках -
превърнала се във очакване;
Припламват тлеещите свещи
на моето разпятие...
Аз имам премълчана цяла вечност
и имам замъци от тишина.
Разполагам със колекция
от несподелени нежности
и плажове от зъзнещи мълчания.
Ще ти налея... още питие.
Защото си приятел,
защото ти си най-добрият,
когото неизменно губя.
Защото пътищата се разделят
и тръгва неизменно всеки сам.
Но този дъжд не спира да вали.
Но този дъжд - той никога не спира.
Душата ми превърна се във локва -
притихваща след всяко заминаване.
Защото знам, че ще си тръгнеш,
разбирам - то е неизбежно
и зъзненето продължава.
И в моята притихнала вселена
притихват бавно всички замъци.
Но тръгвай си. Не се обръщай!
Не. Не спирай!
Студено е.
Студено е.
Студено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
