30.03.2018 г., 0:30 ч.

Уморен съм 

  Поезия
351 2 6

Май време е да се откажа...

И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?

Много уморен. Дори не зная дали да плача

или да се засмея.

Уморен съм... че чак боли да се усмихвам.

Днес кой стихове тъжни желае да срича!

И времето негово в лъжа да обрича.

Светът ни е пълен с много тъга

А ние си драскаме за любовта

онази фалшивата, гнойно пъплива 

Но лесно преглъщана и греховно лъжлива.

Уморих се лъжата да слушам и за нея

Светът си да вричам. Покоя прогонил

родът си затрил... Това ли е 

светът!? Който Господ Бог е сътворил.

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Приятелю не знам с какво съм заслужил твоето Приятелство но много ти Благодаря!За мен е чест!До нови!!!
  • Благодаря Пепи!Приятни почивни дни ти желая!
  • За това, какво виждане има в даден момент човек, е от голямо значение парадигмата му. Понякога, много усилие коства, да можеш да излезеш от рамките й и да видиш света в дрига светлина. Поздрави, Ачо!
  • Накара ме да се усмихна мила!Радвам се че сподели Марго!Но чесно умръзна от тоя фалш около нас!Хубав и усминат ден ти желая!
  • Не! Не е! В такъв свят живеел Господ и пожелал друг! По - добър. Създал го. Но пуснал в него нас. А ние сме създадени, не родени, а създадени в стария свят. Пригодени за него. За това и две хиляди години съсипваме подарения ни нов свят. Някои го осъзнават. Сега идва ред на изкуственият интелект. Много скоро той ще добие самосъзнание и ще играе първа цигулка в света. Но и той е заразен от злото. Нали е човешко творение ?!
Предложения
: ??:??