30.03.2018 г., 0:30

Уморен съм

529 2 5

Май време е да се откажа...

И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?

Много уморен. Дори не зная дали да плача

или да се засмея.

Уморен съм... че чак боли да се усмихвам.

Днес кой стихове тъжни желае да срича!

И времето негово в лъжа да обрича.

Светът ни е пълен с много тъга

А ние си драскаме за любовта

онази фалшивата, гнойно пъплива 

Но лесно преглъщана и греховно лъжлива.

Уморих се лъжата да слушам и за нея

Светът си да вричам. Покоя прогонил

родът си затрил... Това ли е 

светът!? Който Господ Бог е сътворил.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Приятелю не знам с какво съм заслужил твоето Приятелство но много ти Благодаря!За мен е чест!До нови!!!
  • Благодаря Пепи!Приятни почивни дни ти желая!
  • За това, какво виждане има в даден момент човек, е от голямо значение парадигмата му. Понякога, много усилие коства, да можеш да излезеш от рамките й и да видиш света в дрига светлина. Поздрави, Ачо!
  • Накара ме да се усмихна мила!Радвам се че сподели Марго!Но чесно умръзна от тоя фалш около нас!Хубав и усминат ден ти желая!
  • Не! Не е! В такъв свят живеел Господ и пожелал друг! По - добър. Създал го. Но пуснал в него нас. А ние сме създадени, не родени, а създадени в стария свят. Пригодени за него. За това и две хиляди години съсипваме подарения ни нов свят. Някои го осъзнават. Сега идва ред на изкуственият интелект. Много скоро той ще добие самосъзнание и ще играе първа цигулка в света. Но и той е заразен от злото. Нали е човешко творение ?!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...