Mar 30, 2018, 12:30 AM

Уморен съм

  Poetry
530 2 5

Май време е да се откажа...

И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?

Много уморен. Дори не зная дали да плача

или да се засмея.

Уморен съм... че чак боли да се усмихвам.

Днес кой стихове тъжни желае да срича!

И времето негово в лъжа да обрича.

Светът ни е пълен с много тъга

А ние си драскаме за любовта

онази фалшивата, гнойно пъплива 

Но лесно преглъщана и греховно лъжлива.

Уморих се лъжата да слушам и за нея

Светът си да вричам. Покоя прогонил

родът си затрил... Това ли е 

светът!? Който Господ Бог е сътворил.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Приятелю не знам с какво съм заслужил твоето Приятелство но много ти Благодаря!За мен е чест!До нови!!!
  • Благодаря Пепи!Приятни почивни дни ти желая!
  • За това, какво виждане има в даден момент човек, е от голямо значение парадигмата му. Понякога, много усилие коства, да можеш да излезеш от рамките й и да видиш света в дрига светлина. Поздрави, Ачо!
  • Накара ме да се усмихна мила!Радвам се че сподели Марго!Но чесно умръзна от тоя фалш около нас!Хубав и усминат ден ти желая!
  • Не! Не е! В такъв свят живеел Господ и пожелал друг! По - добър. Създал го. Но пуснал в него нас. А ние сме създадени, не родени, а създадени в стария свят. Пригодени за него. За това и две хиляди години съсипваме подарения ни нов свят. Някои го осъзнават. Сега идва ред на изкуственият интелект. Много скоро той ще добие самосъзнание и ще играе първа цигулка в света. Но и той е заразен от злото. Нали е човешко творение ?!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...