aap (Ангел)
23 1.1K

30 mar 2018, 0:30

Уморен съм

Poesía

533 2 5

Май време е да се откажа...

И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?

Много уморен. Дори не зная дали да плача

или да се засмея.

Уморен съм... че чак боли да се усмихвам.

Днес кой стихове тъжни желае да срича!

И времето негово в лъжа да обрича.

Светът ни е пълен с много тъга

А ние си драскаме за любовта

онази фалшивата, гнойно пъплива

Но лесно преглъщана и греховно лъжлива.

Уморих се лъжата да слушам и за нея

Светът си да вричам. Покоя прогонил

родът си затрил... Това ли е

светът!? Който Господ Бог е сътворил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря Приятелю не знам с какво съм заслужил твоето Приятелство но много ти Благодаря!За мен е чест!До нови!!!

2018-03-30T20:50:10+03:00
aap (Ангел)

Благодаря Пепи!Приятни почивни дни ти желая!

2018-03-30T16:21:55+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

За това, какво виждане има в даден момент човек, е от голямо значение парадигмата му. Понякога, много усилие коства, да можеш да излезеш от рамките й и да видиш света в дрига светлина. Поздрави, Ачо!

2018-03-30T12:31:42+03:00
aap (Ангел)

Накара ме да се усмихна мила!Радвам се че сподели Марго!Но чесно умръзна от тоя фалш около нас!Хубав и усминат ден ти желая!

2018-03-30T07:16:20+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не! Не е! В такъв свят живеел Господ и пожелал друг! По - добър. Създал го. Но пуснал в него нас. А ние сме създадени, не родени, а създадени в стария свят. Пригодени за него. За това и две хиляди години съсипваме подарения ни нов свят. Някои го осъзнават. Сега идва ред на изкуственият интелект. Много скоро той ще добие самосъзнание и ще играе първа цигулка в света. Но и той е заразен от злото. Нали е човешко творение ?!

2018-03-30T05:52:46+03:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0