Уморих се от всичко, от живота и света.
Уморих се много от хорска суета.
Някакъв псевдоморал да поддържам,
на махленските клюки без яд да издържам.
Не мога да говоря това, което мисля,
не мога да върша, каквото ми се иска,
все трябва пред някой да пазя приличие -
за мене това е направо двуличие.
Защо да бъда такава, като не съм?
Защо да не живея като в добър сън?
Все трябва да живея като в кошмар
и често в живота получавам шамар.
Аз съм такава - импулсивна, дива,
все върша това, което не бива.
Все някой ме гледа, все някой ме слуша -
от съображения дойде ми до гуша.
evropa
© Нели Всички права запазени