Уморена от обич съм аз
Разноликите пътища свои
аз преминах и нежност отпих.
Дъх стаих под камбаните твои,
свята обич под ризата крих.
Неведнъж те раздирах в душата
и сърцето в разпятия стрих...
пепелта подарявах на вятъра,
после пак се прераждах във стих.
Тънкокрила зора съм посрещала
със очите си - морски вълни,
после давех се в нощи, обречена
да те имам и нямам до себе си.
Само глътната малка - надежда,
подарена от теб, в мен гнезди.
И пожари посява в гърдите,
но не пари под моите пръсти.
Ветровете ми, бурни и яростни,
в мен издигат тайфун - ураган.
Твойте устни, отново безжалостни,
ще ме давят в дълбок океан.
Да се раждам и пак да възкръсвам!?
Да се смея и плача на глас...
Отмини ме, Любов, не се връщай!
Уморена от обич съм аз...
аз преминах и нежност отпих.
Дъх стаих под камбаните твои,
свята обич под ризата крих.
Неведнъж те раздирах в душата
и сърцето в разпятия стрих...
пепелта подарявах на вятъра,
после пак се прераждах във стих.
Тънкокрила зора съм посрещала
със очите си - морски вълни,
после давех се в нощи, обречена
да те имам и нямам до себе си.
Само глътната малка - надежда,
подарена от теб, в мен гнезди.
И пожари посява в гърдите,
но не пари под моите пръсти.
Ветровете ми, бурни и яростни,
в мен издигат тайфун - ураган.
Твойте устни, отново безжалостни,
ще ме давят в дълбок океан.
Да се раждам и пак да възкръсвам!?
Да се смея и плача на глас...
Отмини ме, Любов, не се връщай!
Уморена от обич съм аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
)))
