Уморена от обич съм аз
Разноликите пътища свои
аз преминах и нежност отпих.
Дъх стаих под камбаните твои,
свята обич под ризата крих.
Неведнъж те раздирах в душата
и сърцето в разпятия стрих...
пепелта подарявах на вятъра,
после пак се прераждах във стих.
Тънкокрила зора съм посрещала
със очите си - морски вълни,
после давех се в нощи, обречена
да те имам и нямам до себе си.
Само глътната малка - надежда,
подарена от теб, в мен гнезди.
И пожари посява в гърдите,
но не пари под моите пръсти.
Ветровете ми, бурни и яростни,
в мен издигат тайфун - ураган.
Твойте устни, отново безжалостни,
ще ме давят в дълбок океан.
Да се раждам и пак да възкръсвам!?
Да се смея и плача на глас...
Отмини ме, Любов, не се връщай!
Уморена от обич съм аз...
аз преминах и нежност отпих.
Дъх стаих под камбаните твои,
свята обич под ризата крих.
Неведнъж те раздирах в душата
и сърцето в разпятия стрих...
пепелта подарявах на вятъра,
после пак се прераждах във стих.
Тънкокрила зора съм посрещала
със очите си - морски вълни,
после давех се в нощи, обречена
да те имам и нямам до себе си.
Само глътната малка - надежда,
подарена от теб, в мен гнезди.
И пожари посява в гърдите,
но не пари под моите пръсти.
Ветровете ми, бурни и яростни,
в мен издигат тайфун - ураган.
Твойте устни, отново безжалостни,
ще ме давят в дълбок океан.
Да се раждам и пак да възкръсвам!?
Да се смея и плача на глас...
Отмини ме, Любов, не се връщай!
Уморена от обич съм аз...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
)))
