Разноликите пътища свои аз преминах и нежност отпих. Дъх стаих под камбаните твои, свята обич под ризата крих. Неведнъж те раздирах в душата и сърцето в разпятия стрих... пепелта подарявах на вятъра, после пак се прераждах във стих. Тънкокрила зора съм посрещала със очите си - морски вълни, после давех се в нощи, обречена да те имам и нямам до себе си. Само глътната малка - надежда, подарена от теб, в мен гнезди. И пожари посява в гърдите, но не пари под моите пръсти. Ветровете ми, бурни и яростни, в мен издигат тайфун - ураган. Твойте устни, отново безжалостни, ще ме давят в дълбок океан. Да се раждам и пак да възкръсвам!? Да се смея и плача на глас... Отмини ме, Любов, не се връщай! Уморена от обич съм аз...
Мила Джейни, прекрасен стих си написала! Само имам едно малко предложение, този ред който съм посочила да стане"пепелта подарявах на вятъра. То е ясно, че се отнася за пепелта на сърцето. Най-вече е наложително, заради благозвучието, но оставям ти да прецениш.
Джейни, отдавна ми се иска да ти кажа две думи, както аз си знам. Не се моли да те отминава Обичта, момиче, защото:
Отива си лятото.
Пустее градът.
Гроздето в бъчвите
вече завира.
Да можех и аз...
Ей-тъй, със ятото...
Търси ти устните
следа от червило.
Дойде . Прочете.
Ням си свидетел.
С никого
себе си
не сподели.
А аз ги ограждам
с бодлив тел,
с пепел
стъпканите си
недели...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.